Бъдни вечер е семеен празник, посветен на дома и огнището. По стара традиция, преди да се нареди празничната трапеза, стопанинът на къщата запалва специален пън в огнището, наречен бъдник. Отначало разбърква с него огъня, наричайки: „Колкото искрици, толко пиленца, шиленца, теленца, дечица в тоя дом!“. После поставя тънкия край на дръвчето в огъня; там то остава да тлее цялата нощ и да поддържа огъня жив. Дървото е крушово, дъбово или буково.
В предварително издълбана в него дупка, се сипва червено вино, тамян и зехтин за берекет. Преди да се сложи в огъня, се запечатва с пчелен восък. Така приготвен коледният бъдник, наричан още коледник или прекладник, се смята за миросан и осветен и вече може да бъде принесен в жертва на божествата.
На днешния ден на трапезата се поставят нечетен брой ястия- 7, 9 или 11 ястия. Те задължително трябва да бъдат постни. По традиция трябва да присъстват задължително сарми, пълнени чушки и компот от сушени плодове. По искрите от огъня, пък се гадае каква ще е годината. Колкото повече са те, толкова по-богата ще е реколтата, кравите по-млечни, а прасетата – по-тлъсти.
Традиционно българската бъднивечерска вечеря се поднася върху слама на земята в югоизточния ъгъл на одаята под иконостаса. Преди да започне вечерята, най-възрастният в дома прекадява трапезата. По-рядко, това го прави най-възрастната жена. Според езическите традиции по нашите земи в навечерието на Рождество Христово стопанката на дома трябва да залъже с погача злия бог Коледо.
Питката трябва да е кръгла или завита като кравай, но замесена постна, без яйца и мляко. Ако някой е сторил в дома тежък грях през годината, отгоре ѝ се намазва малко мед за омилостивяване на злопаметния Коледо. От тестото на погачата се пекат и малки кравайчета – колачета. С тях се даряват коледарите на следващия ден. Всеки трябва да опита всички ястия, за да му върви през новата годината.
Накрая по избраните орехи се гадае за здраве. Ако орехът е пълен, няма да боледува. Докато трае вечерята, никой не трябва да става от масата. Ако все пак се наложи да я напусне за малко, върви приведен, за да не повалят караконджулите житата и да не обрекат селото на глад. От сламата, върху която е вечеряла фамилията, напролет се сплитат венци и окачват на плодните дървета, за да раждат изобилно.
Трапезата не се вдига цялата нощ, за да не избяга късметът. Вярва се, че когато домочадието заспи, близките покойници идват да вечерят.
В полунощ по домовете тръгват коледари. Коледуването замества древните езически посвещения на младежите в зрялост. Според традицията коледарите са само момци, които са готови за женене. Коледарите се предвождат от станеник. Той носи обредното дръвче – ябълка, елха – клон със седем разклонения, на които е забучена варакосана ябълка, кравай, червени конци, зеленина, монети.
Стопаните даряват богато коледарската дружина — колаци, дребни пари, месо, сланина, брашно, боб, лук, вино и орехи. С част от събраното на следващия ден коледарите си устройват угощение; друга част продават и даряват парите за църквата, училището или читалището.
Вярва се, че на Коледа небето се отваря и всичко в един миг светва; това обаче могат да видят само праведниците.